„В един грозен и злочест свят и най-богатият човек не може да си купи друго освен грозота и злочестина.”

Ето такива късмети могат да ти донесат с кафето или поне такъв се падна на Юлиан Вергов, когато се срещнахме. Не случайно, може би. Всъщност този цитат от Бърнард Шоу лепва идеално като кола маска за мото на телевизионната мол-сага „Стъклен дом” и за игралния синдром на българския абсурд, наречен „Мисия Лондон”. Това са двата филма с участието на Юлиан, които ще покажат през април дали две птички правят пролет на ТВ и киноекрана.

Така или иначе, април ще бъде юли или поне това ще бъде месецът на Юлиан, защото е много вероятно да виждаш лицето му навсякъде по-често, отколкото своето собствено в огледалото. На каква цена обаче...

Как прекара тази събота, Денят на театъра?

Чудна събота беше. Цял ден бях на снимки за сериала, след което ми стана много лошо и ходих до Военна болница, в спешното отделение. Включиха ми системи, попреляха ми малко акъл и ме пуснаха да си ходя. Нищо сериозно, просто нещо бях сдал багажа.

Прибрах се вкъщи и дори не ходих на мача между ЦСКА и Левски, а имах билет.

Същата вечер Михаил Билалов, с когото участвате в „Козата или коя е Силвия”, получи Икар за главна мъжка роля...

Да, знам. Другата седмица имаме представление на „Козата...”, ще се видим, ще го поздравя...

Драматично – ти в болница, той получава награда. Може ли такива неща да пораждат завист между актьорите?

Дали ще дадат на мен някаква награда или на някой друг от шепата хора, които са в театъра и които познавам – няма никакво значение. Може и да има завист, ама мен не ме вълнуват особено тия неща.

Какво значение тогава имат подобни награди за теб?

Цялата тази работа с наградите е много трудоемка. Трябва да си обличаш костюм, което аз не понасям. Една суета, едно чудо. Трябва да седиш там, да обръщаш внимание на всички, особено ако си спечелил награда.

Виж, да отпразнуваш някъде след това с приятели деня на театъра – това да, но иначе избягвам по принцип цялата тази суета.

Важна е публиката, нейната оценка и признание, а най-много от всичко ме вълнува аз как се чувствам на сцената. Ако се е получило добро предстваление, после под душа в театъра усещането е несравнимо... може би нещо като оргазъм. Всичко останало е субективно и излишно.

„Мисия Лондон” и сериалът „Стъклен дом” са от едни и същи продуценти. Така естествено ли се случи от едната роля да ти дадат и другата?

Не, ходих си на кастинги и за двата. Продуцентите може и да са едни и същи, обаче хората, с които работих по двата проекта, са различни. Дори за сериала снимаме не с един, а с два екипа, с двама режисьори – Виктор Божинов и Петър Русев.

Къде ти беше по-интересно – във филма или в сериала?

„Мисия Лондон” е по-завършеният проект. Една история с начало и край. Определено предпочитам този вариант пред работата в телевизията.

Роден си през юли, а точно по това време миналата година снимахте „Мисия Лондон”.  Как празнува рождения си ден?

Празнувах е силно казано. В 5-6 часа сутринта се прибрахме от снимки в хотела. Извадих едно уиски да пийнем и така. Тогава много ме трогна Томас Арана, който изнамери отнякъде едно сладкишче и свещичка, запя и Happy Birthday… Беше много мило.

Иначе нямах време да организирам каквото и да било празненство, защото снимахме много усилено и колкото се може по-бързо. Общо взето, когато не работехме – спяхме. Така имах само един свободен ден в Лондон.