Берлинале няма да мине и тази година без българско участие. Сава Лолов, внукът на Татяна Лолова, известен у нас с изпълнението си в "Маймуни през зимата", ще защитава българската чест на феста.

Той участва в немския филм "Сънна болест" на режисьора Улрих Кьолер, който е един от претендентите за "Златна мечка". В същото време, макар и извън програмата, но с изключителен успех в кината, е и немската лента "Кокове" (Kokowaah) с участието на Самуел Финци. Той играе в семейната мелодрама на популярния германски актьор Тил Швайгер, който е режисьор, сценарист и продуцент на лентата. Само за първата седмица филмът е гледан от над 1,2 млн. зрители.

Щастлив е всеки фестивал, който може да се похвали с Изабела Роселини като шеф на журито. Дъщерята на великия италиански режисьор Роберто Роселини ("Рим - открит град" и "Генерал Делла Ровера") и на легендарната шведска актриса Ингрид Бергман е един от най-скъпоплатените модели на 70-те и продължава да бъде сред най-впечатляващите жени на своята възраст. На церемонията по откриването на феста тя беше в подобаващ за респектиращия председателски пост черен бизнес костюм от сако и панталон.

Още преди да започне собствената си кариера като актриса и кинозвезда, Изабела кръжи във филмовия свят не само като дъщеря на родителите си, но и като жена на Мартин Скорсезе. Киното я открива обаче благодарение на следващия й не по-малко прочут съпруг - Дейвид Линч. Когато за пръв път я вижда в едно нюйоркско кафене, той я заговаря: "Знаете ли, че бихте могли да бъдете дъщеря на самата Ингрид Бергман - толкова приличате на нея?" Приятелите на неосведомения сваляч го сритват: "Идиот такъв, тя е нейна дъщеря!" Като извинение той я кани да изиграе главната роля на брутално малтретирана певица в първия си голям филм "Синьо кадифе". Следва участие в "Лудо сърце", награден със "Златна палма", и шеметна кариера в поредица от големи филми от края на 80-те и през 90-те години.

Фестивалът не се отказва от главното си предназначение - да бъде платформа за политическо въздействие. 61-вото издание ще бъде запомнено и с показното отсъствие на седмия член на журито - иранския режисьор Джафар Панахи. Той излежава шестгодишна присъда в Иран и е лишен в следващите 20 години да работи като режисьор и да пътува в чужбина. Панахи е единственият в родината си, който с трите си филма има награди от най-големите кинофестивали - Кан, Венеция и Берлин. Той си навлече гнева на властите с намерението да снима филм за миналогодишните протести по време на президентските избори в Иран.

Във вълнуващо писмо, което Панахи изпрати до феста, а Роселини прочете, режисьорът припомни уникалната сила на киното да материализира мечтите и копнежа на хората за свобода.

Политическият контекст на Берлинале беше използван и от бившия чешки президент Вацлав Хавел. Той представи в рамките на Европейския филмов пазар първите кадри от своя режисьорски дебют. "Напускане" е по едноименната му пиеса от 2007-а, играна на сцените в САЩ и Великобритания. Обединяваща мотиви от "Крал Лир" и "Вишнева градина" ,тя разказва историите на висш държавен ръководител, който преживява житейска криза след отстраняването му от властта.