Той е за Лили Иванова, която не го харесва и успява да спре излъчването му не само миналия век, но и вечни времена. Изработен е в началото на 80-те години, когато Иванова започва кариера в Източна Германия. Режисьорката праща камери дори в Берлин. По една или друга причина изпълнителката на „Детелини” не харесва крайния продукт и успява да спре излъчването му. Филмът се казва „Наричат ме Лили”.

Самата певица е признавала, че лентата няма да види бял свят дори след смъртта й. Според колеги на Евстатиева документалният разказ е бил правдив и успявал да покаже певицата без маски. Правдиво е било представено и публичното отношения към изкуството й-от най-различни гледни точки, от свръх възторжени до уморено скептични. Затова и Иванова въобще не го одобрила и постъпила с него, както с книгите на Исак Гозес и Георги Тошев за нея. Въпреки това романът на Гозес видя бял свят през 2009 година и това смрази отношения им.

Чак след 15 години журналистът и певицата си прощават. Преди дни стана ясно, че и книга на Тошев ще излезе, заедно с филм. Явно примата му е простила съвета да слезе от сцената, който той й оправи по време на коронакризата след неин концерт в Античния театър в Пловдив. Лентата на Евстатиева обаче остава тайна, макар че откъс от няколко минути може да бъде видян в официалния канал на Лили в интернет. Ерудираната съпруга на Биолчев никога не отваря дума за огорчението си от естрадната легенда, пише "Минаха години".